Високото съдържание на лактоферин в майчината кърма е още една причина в подкрепа на кърменето – най-доброто, което може да получи едно новородено, далеч не само в хранителен план. Кърмата съдържа и антитела, които са от особена важност за естествената защита на детето в първите дни от живота. Не на последно място, кърменето, като процес, спомага за изграждането на емоционалната връзка между майка и дете.
За какво помага приемът на лактоферин
Една от функциите на този белтък, е да осигурява резерв от желязо. Освен това, лактоферинът има важна роля в така наречената неспецифична вродена защита на организма.
Какво представлява всъщност неспецифичната вродена защита на организма? Нарича се така, защото механизмите ѝ се активират независимо от природата на потенциалния болестотворен причинител и реагират винаги по един и същ начин. Тази протекция е вродена и не изисква разпознаване на конкретен патоген. Това значи, че тя е ефективна срещу голямо разнообразие от потенциални патогени – вируси, бактерии, гъби и пр. Приемът на лактоферин подпомага организма да се справи с широк спектър от увреждащи агенти. Добър пример за това е „първата линия“ на защита, а именно, нормалното състояние на здравата кожа и лигавици. При стандартни условия, те следва да са непропускливи или почти непропускливи за микробни агенти, като по този начин спомагат за това да не боледуваме непрекъснато, макар да сме непрекъснато в контакт с подобни микроби. Ако тази бариера бъде преодоляна (напр. при наличие на ранички по кожа и лигавици, т. нар. „входни врати на инфекция“), се включва втората линия, също част от вродените ни механизми за съхраняване на организма. Друг пример за неспецифичната защита е процесът фагоцитоза – поглъщането с последващо унищожаване на чужди частици от определени бели кръвни клетки. Този процес се извършва, както срещу живи патогени (бактерии, вируси), така и срещу неорганични агенти (сажди, прахови частици и др.). Обратното, специфичната защита включва реакции срещу строго определен антиген и е конкретното значение на думата „имунитет“. Най-често хората приемат лактоферин, като допълнение към диетата си, когато искат да подпомогнат естествените съпротивителни сили на тялото, било то в есенно-зимния сезон или в друго време.
Антибактериалните свойства на лактоферина за известни от средата на ХХ век, като проучванията ни дават информация за механизмите, чрез които тази молекула пречи на бактериалния растеж. По-малко се знае за противогъбичните свойства, които обаче, също са налице. Има данни, че лактоферинът е част от естествените регулатори на гъбичния растеж, напр. на вида Candida, заедно с лизозим, секреторни имуноглобулини А и др. субстанции, които се секретират в лигавиците. В статия от 2009 канадски учени правят обобщение на известните до този момент свойства на лактоферина, свързани с подпомагането на естествените съпротивителни сили на организма1.
Интересна е и ролята на този гликопротеин спрямо херпесния вирус (Herpes simplex), който е един от най-често срещаните при хората. Установява се, че при съвместно прилагане на лактоферин заедно със стандартна антивирусна терапия, ефектът е по-добър, отколкото само с лекарствата2. Този ефект се постига от един молекулен фрагмент от лактоферин, който се нарича лактоферицин. Налице са данни, че и двете молекули имат свойството да блокират навлизането на херпесния вирус в клетките-гостоприемници3. Освен това, по-късни проучвания установяват, че лактоферинът и производния на него лактоферицин проявяват антивирусна активност и на вътреклетъчно ниво и потискат предаването на вируса на herpes simplex към съседни клетки4, 5.
Не на последно място, лактоферинът има и антипаразитни свойства. Такива са описани в лабораторни условия с редица паразити, които причиняват опасни болести при човека и други бозайници. Недостигът на добре издържани клинични проучвания in vivo с цел изучаване на антипаразитните свойства на лактоферина е пречка той да бъде широко препоръчван с такава индикация засега. Тази сфера на приложение обаче, представлява научен интерес и със сигурност ще предостави интересни открития в бъдеще.
Лактоферин – механизъм на действие
Лактоферинът е обект на научен интерес от десетилетия и има множество изследвания, които доказват ползата от прием на лактоферин. Има няколко описани в научната литература начина, по които лактоферинът противодейства на вируси и бактерии. В британска статия от 2003 год. се казва, че неговата изключителната антимикробна активност първоначално се е отдавала изцяло на способността да свързва желязо, необходимо за бактериите, но сега е ясно, че има бактерицидна активност, която е резултат от взаимодействието между лактоферина и протеини, които са негови производни6. С други думи, този белтък не само лишава бактериите от желязо, но е способен да предизвиква реакции, които нарушават целостта на бактериалната клетка и в резултат на това тя загива. В друга статия, озаглавена „Лактоферин – молекула на естествения имунитет“ се дискутират антивирусните му свойства, включително и с разясняване на конкретните механизми7. Оказва се, че той играе роля, както в ранните фази на инфекция и предпазването от такава, така и по-късно, като спомага на организма за по-бързото справяне с болестотворни агенти. По отношение на антивирусния ефект са налице няколко механизма. От една страна, лактоферинът може да се свързва с рецептори по повърхността на нашите клетки, като по този начин препятства свързването на вируси с тези рецептори, т.е. прави клетката неподатлива на „вирусна атака“. Подобен ефект може да бъде наблюдаван и при свързане на лактоферина с вирусните частици, което също е описано в проучвания. Не на последно място, дори и при навлизане на вирус в дадена клетка, лактоферинът действа и на това ниво, като пречи на репликацията на инфекциозния патоген.
Лактоферин и коластра – най-богатият източник на този ценен белтък
Най-висока концентрация на лактоферин се установява в коластрата, още известна като „първо мляко“. Това е специфичен вид секрет, който се отделя само в първите няколко дни след раждане, по-гъст е от нормалната кърма има по-висока калоричност и по-различен състав от хранителни вещества. В днешно време, продуктите, които съдържат лактоферин, използват два типа източници – извличане от краве мляко или синтезиране чрез рекомбинантна технология. Последното е резултат от развитието на генното инженерство и е широко използван метод във фармацията. По този начин, например, се произвежда и инсулин, фактори на кръвосъсирването и много други вещества. Когато структурата на даден белтък е добре известна, може да се създадат фрагменти с ДНК, които кодират производството именно на този белтък. След това тези ДНК фрагменти се имплантират в бактерии и те започват да произвеждат ценните молекули.
Когато търсим системен и осезаем ефект, комбинацията на правилните съставки е от ключово значение. Лактоферинът може да се съчетава с други натурални продукти, като например екстракт от черен бъз. Той е известен с подкрепящите имунната система свойства. Друго растение, използвано особено в източната медицина от векове, е джинджифилът. Той също има антиоксидантни и противовъзпалителни свойства. За витамините А, С и D, както и за цинка, се знае, че допринасят за нормалната функция на имунната система. Продукт, който обединява всички изброени съставки, е Допелхерц® систем Авиралекс.
Цитирани проучвания в статията: