Витамини и минерали - какво знаем за тях?

В нашето съвремие все повече се говори и се правят редица изследвания за значението на витамините, минералите и микроелементите, за правилното протичане на различни процеси в човешкото тяло.

Едва ли има човек, който да не знае, че витамините са жизнено важни органични съединения, необходими в малки количества за правилния растеж и развитие. Те трябва да се набавят чрез храната или чрез хранителни добавки, тъй като не могат да бъдат синтезирани или пък синтезът им в организма е ограничен и недостатъчен.

Витамините могат да се използват за профилактика и за лечение, в случай на недостатъчни нива в организма (хиповитаминоза), както и за състояния, които не са свързани с това.

За да бъдем максимално полезни подготвихме за вас следния материал, в който ще можете да прочетете следното:

А кога има повишена нужда от прием на витамини?

1. При физиологични състояния  ̶  бременност, кърмене, усилен растеж в детска възраст или при упражняване на тежък физически труд
2. При болестни състояния  ̶  инфекции и интоксикации
3. При заболявания на черния дроб
4. При нарушено усвояване в резултат на напреднала или старческа възраст
5. Хронична употреба на алкохол, тютюнопушене, при честа употреба на антибиотици, при прекомерен психоемоционален стрес (дистрес)
6. При липса на достатъчно свежи плодове и зеленчуци в диетата – кулинарната термична обработка и консумацията на храни, съхранявани дълго време във фризер, често водят до намаляване на ценните хранителни съставки и витамини в тях.

В зависимост от своята химична природа витамините се разделят на две големи групи: водоразтворими и мастноразтворими.

Мастноразтворимите витамини могат да се съхраняват в организма и да образуват своеобразни депа, докато водоразтворимите се елиминират бързо с урината.

Водоразтворими са витамин С и витамините от група В, а мастноразтворими са витамин А, Е, D, К.

Витамин А (Ретинол)

Витамин А по химична стуктура е сходен с растителния пигмент бета каротин. Бета каротинът е отговерен за цвета на някои жълти и оранжеви плодове – съдържа се например в моркова и тиквата. В организма от бета каротин се образуват витамин А₁ и по-активната му форма витамин А₂.

За да се усвои пълноценно, витамин А се нуждае от мазнини в храната, жлъчка и липаза. Отделя се чрез жлъчката и урината.

Източници на витамин А от храната са: моркови, тиква, сладки картофи, спанак, череши, кайсии, мандарини, риба, мляко и млечни продукти и др.

За какво помага витамин А?

Витамин А е важен за поддържане на добрия външен вид на кожата и лигавиците. Изгражда зрителния пигмент родопсин и поддържа нормалното зрение. Недостигът на витамин А може да влоши нощното виждане при някои хора и да причини т. нар. „кокоша слепота“.

Има стимулиращ ефект върху синтеза на кортикостероиди и полови хормони. Важен е за имунната система и здравината на костите.

Някои дейности могат да доведат до повишена необходимост от витамин А например: ежедневната работа с компютър, таблет, телефон заради излъчването на сините екрани на дигиталните устройства, честото гледане на телевизор или нощното шофиране.

За какво се приема витамин А?

Препоръчва се при хиповитаминоза (недостиг), както и при възпалителни заболявания на кожата и лигавиците, за повишаване на съпротивителните сили на организма, при простудни заболявания.

Препоръчителен и адекватен хранителен прием на витамин А: за възрастни мъже над 19 г. е 800µg, а за възрастни жени е 700µg дневно.

Витамин Е (α-токоферол)

Като витамин Е се обозначават група от съединения, наречени токофероли, най-активен от тях е α-токоферол.

За какво помага витамин Е?

Витамин Е е антиоксидант, пречи на образуването на свободни радикали, които увреждат клетките в организма. По този начин оказва добър ефект върху кожата и лигавиците.

α-токоферолът участва в синтеза на прогестерон и други полови хормони, корикостероиди, както и в обмяната на холестерола.

Източници на витамин Е от храната са: ядки (бадеми, лешници), тиква, червени чушки, спанак, авокадо и др.

За какво се приема витамин Е?

Прилага се при затруднена резорбция на витамини. Може да има благоприятен ефект при заплашващ аборт, анемия, импотентност, стерилитет. Препоръчва се и на кърмачки за увеличаване на лактацията. При неврологични заболявания, свързани с проблеми с напречно набраздената мускулатура, също би могъл да окаже положителен ефект.

Препоръчителен и адекватен хранителен прием на витамин Е: за възрастни мъже и жени е 15mg дневно.

Обикновено се прилага в дозировки между 30 и 400mg дневно.

Витамин D (Калциферол)

Наричат го „слънчевия витамин“. Две са активните му форми – холекалциферол (витамин D₃) и ергокалциферол (витамин D₂).

Витамин D, всъщност, представлява мастноразтворимо съединение, което е едновременно витамин и стероиден хормон.

 Първоначалният му синтез започва в кожата под дейстието на UV слънчевите лъчи, продължава в черния дроб и бъбреците. От витамините D₂ и D₃ се образува метаболита калцидиол – 25 хидроксивитамин D, който служи за ориентир при изследване на витамин D в организма.

 Референтните стойности на 25(OH)D в България са следните: 

• 25(OH)D > 50nmol/L се разглеждат като достатъчност в широк смисъл;

• 25(OH)D в интервала 25 - 49,99nmol/L се определя като недостатъчност;

• 25(OH)D < 25nmol/L се приема за тежък дефицит;

В световен мащаб дефицитът му е сериозен проблем и засяга над 1 милиард души. Само в България, според проучванията, процентът на засегнатото население е 76%.

Причините за недостиг на витамин D се коренят в недостатъчното излагане на слънце, заседналия начин на живот. През есенно-зимния сезон слънчевите лъчи са по-ограничено количество, замърсяването на въздуха, както и застаряването на населението са сред факторите, на които се дължи недостигът. Половата принадлежност също е от значние  ̶  жените са по-засегнати.

Симптоми на недостиг на витамин D: често боледуване, умора, криви и чупливи кости, депресия, бавно зарастване на рани, болки в мускулите.

Източници на витамин D oт храната са: риби с високо съдържание на мазнини, черен дроб, гъби, яйчен жълтък и др.

За какво помага витамин D?

Витамин D допринася за правилното усвояване на калций и фосфор в организма.

Отговаря за поддържане на нормални концентрации на калций в кръвта и за доброто състояние на костите и зъбите.

Участва в процеса на клетъчно делене и спомага за нормалната функция на имунната система.

Напоследък все повече интерес предизвикват екстраскелетните ефекти на витамин D, не само по отношение на имунната система. Ретроспективни епидемиологични проучвания сочат, че недостигът на витамин D се асоциира с повишен риск от развитие на редица социално-значими заболявания – например захарен диабети тип II, невропсихични разтройства, автоимунни и инфекциозни заболявания.

За какво се приема витамин D?

Много значими заболявания могат да бъдат профилактирани и/или повлияни с помощта на витамин D. Недостигът на витамин D в детска възраст води до рахит, а в зряла възраст до остеопороза.

Бременните и хората, които извършват по-тежка физическа дейност имат повишени нужди от вит D.

Препоръчителен и адекватен хранителен прием на витамин D: за възрастни мъже и жени според възрастта от 5 до 15µg дневно (200 до 600 IU).

Витамин К

Съществуват няколко разновидности на витамин К – витамин К₁ (фитоменадион), които има растителен произход, витамин К₂, който се образува от микрофлората в червата. Витамин К₃ е синтетичен и водоразтворим за разлика от другите форми.

Източници на витамин К от храната: зеленолистни зеленчуци, зеле, броколи, краставици, кисело мляко и др.

За какво помага витамин К?

Витамин К е важен за нормалното кръвосъсирване, той е кофактор, с чието участие се синтезират факторите на кръвосъсирването – II, VII, IX, X. Витамин К е важен и за поддържането на нормалното състояние на костите. Има значение за бъбречната функция, тъй като е необходим за производството на протеин, който блокира образуването на калций-оксалатни бъбречни камъни. Вегетарианската диета обикновено е богата на витамин К и при хората, които имат такъв режим на хранене случаите на калций-оксалатни бъбречни камъни са много редки.

Кога се прилага витамин К?

При опасност от кръвоизливи, поради недотсатъчен синтез на факторите на кръвосъсирване, или преди и след хирургични операции. Положителен ефект може да окаже и при тежко менструално кръвотечение. Показан е при влошена резорбция на витамина и при недостатъчен синтез в червата вследствие на дисбактериоза.

Препоръчителен и адекватен хранителен прием на витамин К: за кърмачета е 2  ̶  2,5µg, за възрастни мъже 79µg, а за жени 59µg дневно.

При възрастни фитоменадионът и менадионът се прилагат в дневна доза 1  ̶  40µg.

2. ВОДОРАЗТВОРИМИ ВИТАМИНИ

Витамин В₁ (Тиамин)

Тиаминът е представител на водоразтворимите витамини, част от групата на В витамините. Резорбира се напълно от стомашно-чревния тракт и в малки количества може да се синтезира от микрофлората в червата. Молекулата му е доста нестабилна и лесно се разрушава. Интереснен факт е, че употребата на големи количества кафе (дори безкофеиново) и чай може да доведе до влошаване на усвояването му и до дефицит.

Източници на витамин В₁ от храната: сусамов тахан, ядки, ленено семе, някои видове риба, картофи, кафяв ориз, яйца и др.

Тиаминът при човека се намира във високи концентрации в мозъка, мускулите, черния дроб и бъбреците. Ето защо не е чудно, че при негостиг на тиамин страдат именно тези важни органи и функцията на техните системи.

За какво помага витамин В₁?

Таминът допринася за нормалното развитие на нервната система, психиката, мускулната тъкан в това число и на сърцето. Важен е за протичането на метаболизма на въглехидрати и мазнини и производството на енергия. Участва в процесите на растеж и размножаване. Поддържа доброто състояние на кожата и косата. Стимулира имунитета и кръвотворенето.

Кога се прилага витамин В₁?

Може да се дава, като допълнение към терапията при заболявания на централната и периферната нервна система и състояния на отпадналост, липса на енергия. Може да бъде полезен при кожни заболявания и хронична сърдечна слабост.

При дефицит се развиват заболявания като бери-бери, съредечна недостатъчност или увреждане на мозъка (синдром на Вернике-Корсаков).

Препоръчителен и адекватен среднодневен прием на витамин В₁: за възрастни мъже е 1,2mg, а за жени е 1,1mg

Прилага се в дневна доза между 10 – 100mg.

Витамин В₂ (Рибофлавин)

Второто открито съединение от групата на витамини В е рибофлавин, известно още като витамин В₂. Притежава характерен жълт цвят, устойчив е на високи температури, но на светлина губи своята активност. Най-голямо количество от него се намира в сърцето, бъбреците, черния дроб, ретината. От тялото се отделя с урината. Отделя се и в кърмата.

Източници на витамин В₂ от храната: ядки, семена, сушени билки и подправки, риба, черен дроб и др.

За какво помага витамин В₂?

Състои се от 2 коензима, които са необходими за нормалното протичане на метаболизма и процесите на производство на енергия, така се намалява чуствтото на отпадналост и умора. Има антиоксидантен ефект, също като останалите витамини от група B, влияе върху нервната система.

Други много важни свойства на рибофлавина са значението му за възпроизвеждането, възстановяването и растежа на тъканите в това число, поддръжа нормалното състояние на кожата и лигавиците. Освен това има отношение към поддържането на нормалното зрение. Отговаря за метаболизма на желязото и нормалното състояние на червените кръвни телца.

Кога се препоръчва витамин В₂?

Предвид всички тези положителни свойства на витамин В₂ той се използва при хиповитаминози, протичащи със зачервени и напукани език и устни, стоматит, загуба на апетит, кожни и очни заболявания (фотофобия, конюнктивит, катаракта). Прилага се при фолиеводефицитна анемия, тъй като малкото количество витамин В₂ се отразява на усвояването на фолата. Използва се за усилване на секрецията на солна киселина от стомаха и подобрява производството на жлъчка.

Препоръчителен и адекватен дневен хранителен прием на витамин В₂: за мъже е 1,3mg, а за жени 1,1mg.                                                                                                                                  

Прилага се в доза от 5 – 20 mg.

Витамин В₃ (Ниацин)

Никотиновата киселина и нейният амид – никотинамид (витамин РР) носят общото наименование витамин В₃.

Източници на ниацин от храната: ядки, яйца, гъби, мляко, праскови, грозде, домати, спанак и др.

За какво помага ниацин?

Подобно на другите витамини от групата ниацинът участва в различни коензими, осигуряващи на клетките енергия. Включва се в над 200 различни ензимни реакции и е важен за тъканите на здравата кожа, лигавици, език и храносмилателна система. Подкрепя правилното фунциониране на нерната система и нормалната психична функция.   

Кога се препоръчва ниацин?

Може да има благотворен ефект при дерматити, афти, мускулна дегенерация, ентерит, колит, диария. Оказва положителен ефект при комплексната терапия на диабет, остеоартит и деменция.

Препоръчителен и адекватен дневен хранителен прием на витамин В₃: за възрастни мъже е 16mg, а за жени 14mg средно на ден. При бременност нуждите се повишават на 18mg средно на ден.

Дневна доза на никотинаминд е 100 – 200mg.

Витамин В₅ (Пантотенова киселина)

Пантотеновата киселина е широко разпространена в природата и се смята, че почти няма дефицит. Наименованието произхожда от гръцки език “pantos”, което означава „навсякъде“ и се асоциира с повсеместното разпространение на витамина. Естествено срещана в природата е D-пантотеновата киселина (декспантенол), която в организма се превръща пантотенова киселина . Тя е относително стабилна при нагряване, но все пак термичната обработка влияе върху качествата ѝ.

Източници на пантотенова киселина от храната: гъби, яйца, риба, телешко, пилешко,  свинско месо (нетълсто), сирена, ядки, авокадо, сладки картофи, грах, царевица и др.

За какво помага пантотеновата киселина?

Пантотеновата киселина е отговорна за освобождаването на енергия и изграждането на клетките, което е от голямо значение особено за бързо делящите се клетки на косата, кожата и ноктите. Участва в синтеза и метаболизма на коензим А, стероидните и половите хормони, холестерола, хемоглобина и витамините А, D, В₁₂. Допринася за нормалната умствена дейност. Друго важно свойство е, че ускорява заздравяването на раните, като подобрява външния вид и намалява възпалението.

Кога се препоръчва витамин В₅?

Прилага се като съпътстваща терапия при лечението на хипелрхолестеролемия, захарен диабет и ревматоиден артирит.

Витамин В₆ (Пиридоксин)

Витамин В₆ се среща в 3 разновидности (витамери) – пиридоксал, пиридоскиламин (от животински продукти) и приридоксин в растенията. И трите форми се превръщат в пиридоскал фосфат.

Източници на витамин В₆ от храната: банани, авокадо, тиквички, елда, ядки, риба, светло пилешко месо и др.

За какво помага витамин В₆?

Витамин В₆ има отношение към нормалното функциониране на нервната система, процесите на производство на енергия и правилния метаболизъм. Намалява чувството на отпадналост и умора, взима участие в над 100 ензимни реакции. Важен е за правилното развитие на мозъчната дейност, поддържа нормалните нива на хомоцистеина (важен рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания). Положително влияе на имунитета и нервната функция. Отделно, влияе благоприятно на кръвотворенето, като допринася за образуването на червените кръвни клетки. Интересен факт е, че концентрациите на витамин В₆ в мозъка са между 20 и 50 пъти по-големи, отколкото в кръвта. Това е така, защото витамин В₆  участва в синтеза на невротрансмитерите в мозъка и по този начин влияе на познавателните функции.

Кога се препоръчва витамин В₆?

Като допълнение към терапията при неврологични заболявания, анемия, тъй като витамин В₆  подпомага включването на желязото в изграждането на хемоглобина. За облекчаване на симптомите при предменструален синдром, повръщане по време на бременност, себорейни дерматити, екземи. Може да бъде включен като профилактика при пациентите със захарен диабет. Полезен е и в стоматологичната практика.

Препоръчителен и адекватен хранителен прием на витамин В₆: за мъже и жени е 1,3mg средно на ден, като нуждите се увеличават с напредване на възрастта.

 Профилактичната дозировка е 2 – 5mg, а лечебната от 50 – 100mg.

Фолиева киселина (Витамин В₉)

Част от нужните на организма количества фолиева киселина се синтезират от чревната микрофлора, но по-голямата част е зависима от храната, която се консумира. Фолиевата киселина е биологично неактивна, в организма претърпява редица промени, след което се получават активните форми  ̶ дихидрофолиева и тетрахидрофолиева киселина.

Източници на фолиева киселина от храната: броколи, аспержи, карфиол, семена, ядки, бобови растения, цитурси и др.

За какво помага фолиевата киселина?                                                  

Фолиевата киселина се препоръчва на жените, които плануват бременност  тъй като е важна за правилния растеж и развитието на тъканите по време на бременността, отговорна е за изгражането на костния мозък и плацентата.

Прилага се по време на бременност, за да се намали рискът от вродени заболявания на плода като спина бифида (представлява непълно затваряне на невралната тръба при ембриона, което в последствие засяга гръбначния стълб). Ето защо, през този период, организмът на бъдещата майка има нужда от по-големи количества фолиева киселина.  

По време на бременността нуждите от витамини, минерали и микроелементи нарастват, тъй като бебето получава ценни хранителни вещества от майчиния организъм. От изключително значение е бременната да се храни пълноценно и разнообразно. За да са сигурни, че приемат всичко необходимо, много бъдещи майки, добавят към диетата си и пълноценна комбинация от витамини за бременни.

Фолиевата киселина подпомага имунната сисема и намалява чувството на отпадналост и умора, това я прави подходяща и за хора, склонни към инфекции.

Тъй като участва в синтезирането на ДНК и РНК, е от изключително значние за кръвотворенето и по-специално за еритроцитите. Прилага се при анемии.

Фолиевата киселина заедно с вит В₆ и В₁₂ повлияват нивата на хомоцистеина в организма, при ниски нива на фолиева киселина се увеличава рискът от сърдечно-съдови заболявания и атеросклероза.

Препоръчителен и адекватен хранителен прием на фолиева киселина: за възрастни е 400µg средно на ден. При бременност се препоръчва в дози от 400 – 600µg.

Витамин В₁₂ (Цианкобаламин)

Като част от групата на водоразтворимите В витамини, витамин В₁₂ има положителен ефект върху централната и периферната нервна система, като допринася за нормалната психична функция. Активните форми на витамин В₁₂ в организма се наричат кобаламини,тъй като в тях се съдържа елементът кобалт.

Синтезира се от микроорганизми и при животните се складира в черния дроб. Основните нужди на организма се задоволяват чрез прием на месо. Спазването на строга диета без консумация на месо би могло доведе до дефицит и развитие на анемия.

За какво помага витамин В₁₂?

Витамин В₁₂ подкрепя имунитета и оказва положителен ефект в периода на възстановяване от заболявания.  Спомага за изграждане на обвивките на невронните израстъци.

Кога се препоръчва витамин В₁₂?

Използва се като допълнение при лечението на анемии, кожни заболявания и чернодробна цироза. Намалява риска от сърдечно съдови заболявания.

Препоръчителен и адекватен хранителен прием на витамин В₁₂: за възрастни е 2,4µg средно на ден

Витамин С (Аскорбинова киселина)

Витамин С има редица благотворни ефекти, които са добре познати и използвани от години. Спада към групата на водоразтворимите витамини, известно е, че оставен на въздух при стайна температура много бързо се окислява. Дневните нужди на организма се осигуряват единствено чрез храната, но е установено, че процесът на усвояването му зависи от дозата и има насищаемост. Излишните количества се отделят с урината.

Източници на витамин С от храната: цитрусови плодове, червени и зелени чушки, ягоди, брюкселско зеле и др.

За какво помага витамин С?

Витамин С е познат със своите силни антиоксидантни и имуностимулиращи свойства – именно заради тях се използва като профилактика и съпътстващо лечение на простудни и вирусни заболявания. Той регулира пропускливостта на кръвоносните съдове и процесите на кръвосъсирване и възстановяване на тъканите. Важен е кофактор е за колагеновата синтеза в организма – костите, хрущялите, венците и кожата. При интензивни физически усилия намалява чувствато за умора и отпадналост. Необходим е за правилното усвояване на желязото.

Кога се прилага витамин С?

Прилага се при хиповитаминоза и лечение на скорбут, при простудни заболявания, при трудно зарастващи рани и повишена склонност към кървене, стоматит, дерматити, екземи.

Препоръчителен адекватен хранителен прием на вит С: За възрастни мъже 80mg, за жени 70mg, при бременност и кърмене 85 – 100mg средно на ден.

При простудни заболявания препоръчителната доза за възрастни е от 200 – 600mg.

3. МИКРОЕЛЕМЕНТИ И МИНЕРАЛИ

Животът би бил невъзможен без микроелементите – цинк, селен, хром, мед, желязо, манган, силиций, калций и др. Повечето от тях се намират в организма в много, много малки количества, но влизат в състава на важни енизми, хормони, витамини. Без тях тялото ни не функционира правилно и недостигът им води до промени в обмяната на веществата. Повлияват процесите на растеж, размножаване, производство на енергия и много други.

Калций

Калцият има изключително важни функции в човешкия организъм, свързани с процеса на кръвосъсирването, предаването на нервни импулси, деленето и обособяването на клетките, правилното функционране на мускулите и изграждането на костите.

Калцият и витaмин D₃ са отговорни за изграждането на костите, витамин D подпомага усвояването на калция в организма. При недостиг може да се развие остеопороза при възрастните и рахит при децата. Остеопорозата е наричана „тихата епидемия“ на века, дължи се на нарушен баланс между костно изграждане и костно разграждане. Костите стават крехки и лесно се чупят.

Недостигът на калций води до хипокалциемия, която се изразява със скованост, изтръпване и силно повишен мускулен тонус (спазми), който понякога може да доведе и до гърч.

Източник на калций в храната са: млечните храни – мляко, сирене, кашакавал; ядки, семена, зеленолистни продукти.

Препоръчителен и адекватен прием на калций: за възрастни мъже и жени е 1300mg дневно.

Селен

Селенът е ценен микролемент. Най-мощният антиоксидант, който предпазва клетките от свободните радикали. Стимулира имунната система и може да се прилага за профикалктика на простудни заболявания.

Намира се в малки количества в организма, но основно се набавя чрез храната.

Полезни източници на селен са: ядки, сьомга, яйца и др.

Селенът е важен за правилното функциониране на щитовидната жлеза, като играе роля като кофактор при превръщането на тироидните хормони Т₄ в Т₃, който е метаболитно по-активен. Повишава работоспособността и намялава чувството на умора.

Селенът подобрява състоянието на косата и ноктите и спомага за намаляване на косопада.

Не на последно място селенът подпомага мъжкия фертилитет като участва в процеса на сперматогенеза.

Селенът се препоръчва в количество от 40 до 55µg средно на ден за възрастни.

Цинк

Цинкът също е съществен за организма минерал. Не се произвежда или складира в човешкото тяло.

Цинкът участва в процеса на деленето на клетките и допринася за нормалния синтез на ДНК. Има антиоксидантни и имуностимулиращи свойства.

Важен е за нормалния фертилитет и въпроизводство, поддържа нормалната концентрация на тестостерон в кръвта.

Поддържа доброто състояние на косата, кожата и ноктите, използва се при проблеми с косопад и чупливи нокти.

Ценен е за здравето на очите и доброто зрение.

Източници на цинк от храната са: нахут, кашу, червено месо, стриди, боб и др.

Препоръчителен и адекватен хранителен прием на цинк: е межди 8 и 11mg дневно в зависимост от възрастта и пола.

Мед и манган

Микроелементите мед и манган участват в процесите на производство на енергия, предпазват клетките от окисление и подкрепят имунната система.

Микроелементът мед допринася за нормалния пренос на желязо в организма. Спомага за функционирането на нервната система. Поддържа доброто състояние на съединителната тъкан, също както и мангана, а освен това е отговорен за пигментацията на кожата и косата.

Източници на мед и манган от храната: ядки, морски дарове, авокадо, пълнозърнести храни, риби с високо съдържание на мазнини и много други.

Препоръчителен и адекватен хранителен прием на мед: за възрастни мъже и жени е 900µg средно на ден

4. Заключение

За да снабдим тялото с ценни хранителни вещества – витамини и минерали е добра да спазваме добре балансирана диета, включваща много свежи плодове и зеленчуци, месо и риба. Оказва се обаче, че е все по-трудно да си ги осигурим. От една страна стои въпросът с качеството и произхода на хранителните продукти. При индустриалното отглеждане голяма част от продукцията се обработва с различни пестициди и други вещества, целящи да запазят добър външен вид и да доведат до изкуствено повишаване на продукцията и увеличаване на трайността на продуктите. Качествените хранителни продукти, произведени с висок стандарт пък често са с твърде висока цена. От друга страна, в забързаното ежедневие все по-малко време остава за приготвяне на домашна храна, което води до бързо хапване -  лесно и удобно, но често нездравословно.

Ето защо, възможна стратегия, за да сме сигурни, че снабдяваме организма си с всички така важни витамини, минерали и микроелементи, е да се доверим на добре разработена, балансирана комбинация от хранителни добавки.

Източници на информация:
1.    Фармакология и Токсикология – проф. д-р Надка Бояджиева и проф. д-р Красимира Якимова – Арсо, 2017 г.
2.    Фармакология- проф. Белчева и проф. Узунов, 2003 г.
3.    Наредба за хранене N23 на Министерство на здравеопазването
4.    Одобрени здравни претенции